Станислав Стратиев
Напоследък правя обратни открития. Обикновено хората откриват, че нещо има - земно притегляне, Северен полюс, атомно ядро, Америка. Аз откривам, че нещо няма. Последното ми откритие се отнася до съзнанието. И националния ни манталитет. Все очакваме да се променят съзнанието и манталитетът, за да заживеем по друг начин. Ако не по-добре - поне по-цивилизовано. Тези очаквания са безпочвени - съзнание и манталитет няма. Те са като Годо - допуска се, че съществува, но го няма. Това откритие направих на Зюдбанхоф, гара почти в центъра на Виена. Оттам тръгват автобусите за България. Прииждат от цяла Европа европейци - дрехите им европейски, куфарите им европейски, децата им европейски и те самите също европейци. Държат се като европейци мислят като европейци, усмихват се като европейци. Манталитетът им европейски и съзнанието също европейско. В момента, в който се качат в автобуса - на българска територия - европейците изчезват. От Европа ги дели само едно стъкло, милиметри, още са на европейска земя, а вече не са европейци. Вече са си това, което са - жители на познатия ни до болка Балкански полуостров. С познатото ни до болка съзнание и познатия ни до болка манталитет. Тук е и същността на откритието - защо? Защо в Германия имат един манталитет, а у нас - друг? Защо в Швейцария едно съзнание а у нас - друго? Отговорът е прост до неправдоподобност - защото съзнание и манталитет няма. Те може би идват някога, също като Годо, може би някой някъде и да ги е виждал, но първите петдесет-сто години ги няма. Има закони, силно организирана държава и безпощадно преследване на всеки, който нарушава законите. Това е. Нищо не е оставено на съзнанието, нито пък на манталитета. Ефикасна и педантична полиция, високоразвито гражданско общество, правосъдие, което не прави изключение за никого. Всяко нарушение, дори и най-дребното, се наказва. Когато това работи петдесет години, започва да се оформя така нареченият немски манталитет или швейцарско съзнание. Попаднал в него, българинът като високоорганизирана и много гъвкава материя моментално се ориентира и няма проблеми. Играе според правилата на играта и в повечето случаи печели. Той е доказал свърхестествената си адаптивност със собственото си оцеляване на място, където въобще не може да се оцелее - Балканите. Затова може всякак - може със съзнание и с манталитет, може и без съзнание и без манталитет. Може с немски манталитет, може и с български манталитет. Всичко зависи от правилата на играта и дали изобщо има правила. Или е един съзнателно поддържан юруш, където със съзнание и с манталитет може само да си умреш от глад.