Клавиатура, Utf-8 - Revision history

Anko: /* Клавиатурна подредба (keyboard layout) */

2024-04-27T08:40:27Z

Клавиатурна подредба (keyboard layout)

Anko: /* Клавиатурна подредба (keyboard layout) */

2024-04-27T08:39:33Z

Клавиатурна подредба (keyboard layout)

Anko: /* Keypress handler */

2015-03-25T20:55:26Z

Keypress handler

Anko at 20:43, 25 March 2015

2015-03-25T20:43:20Z

Anko: /* Keypress handler */

2015-03-25T19:35:46Z

Keypress handler

Anko: /* Връзки */

2015-03-25T19:35:23Z

Връзки

Anko: /* Други настройки. */

2015-03-25T16:58:00Z

Други настройки.

Anko: /* Ползване Utf-8 в C и Linux */

2015-03-25T16:57:32Z

Ползване Utf-8 в C и Linux

Anko: /* Набор от символи и колация (сравняване) */

2015-03-25T16:56:20Z

Набор от символи и колация (сравняване)

Anko at 16:55, 25 March 2015

2015-03-25T16:55:09Z

← Older revision		Revision as of 08:40, 27 April 2024
Line 1:		Line 1:
	== Клавиатурна подредба (keyboard layout) ==		== Клавиатурна подредба (keyboard layout) ==
−	https///2cyr.com	+	https://2cyr.com

@@ Line 1: / Line 1: @@
 == Клавиатурна подредба (keyboard layout) ==
 [[Image:QWERT.png|thumb|400px|right|QWERTY]]
 Клавиатурна подредба (keyboard layout) на компютърната клавиатура е разположението на символите отговарящи на всеки един от бутоните. Тя е заимствана от подредбата на клавишите на ръчните пишещи машини. Затова най-често използваната клавиатурна подредба е базирана на подредбата QWERTY (Кю-ЕР-ТИ), която е типична за повечето англоезични машинописни клавиатури. Почти всички езици имат собствен стандарт за подредба на бутоните. Например в немската клавиатура мястото на буквите Z и Y e разменено и съществуват още два символа Ö и Ü. В България се използват QWERTY клавиатури, като на същите клавиши с друг цвят са нанесени буквите от кирилицата и други символи от подредбата по БДС. В практиката много често се използва и така наречената фонетична подредба, при която има звуково съответствие на почти всички букви от кирилицата и латиницата, като се основава на подредбата QWERTY. В момента съществуват два вида фонетични подредби – официална, разработена от БАН и „оригинална/ традиционна” фонетична подредба.

@@ Line 122: / Line 122: @@
 Изтрийте събитието на textBox при промяна на текста и създайте ново при натискане на бутон от клавиатурата. Натиснатият бутон ще бъде прихванат преди да бъде изведен в текстовото поле.
+[[keypress]]
 <code><pre>
 private void textBox1_TextChanged(object sender, EventArgs e)
@@ Line 200: / Line 200: @@
+}
 </pre></code>
 == Връзки ==
 [http://www.quadibloc.com/comp/scan.htm keyboard Scan Codes Demystified]

@@ Line 152: / Line 152: @@
 </pre></code>
 == Връзки ==
 [http://www.quadibloc.com/comp/scan.htm keyboard Scan Codes Demystified]

@@ Line 119: / Line 119: @@
 == Keypress handler==
-Редактирайте програмата за серийна комуникация да използва [https://msdn.microsoft.com/en-us/library/system.windows.forms.keypresseventargs%28v=vs.100%29.aspx|KeyPressEventArgs Class].
+Редактирайте програмата за серийна комуникация да използва [https://msdn.microsoft.com/en-us/library/system.windows.forms.keypresseventargs%28v=vs.100%29.aspx KeyPressEventArgs Class].
 Изтрийте събитието на textBox при промяна на текста и създайте ново при натискане на бутон от клавиатурата. Натиснатият бутон ще бъде прихванат преди да бъде изведен в текстовото поле.
@@ Line 151: / Line 151: @@
+}
 </pre></code>
 == Връзки ==
 [http://www.quadibloc.com/comp/scan.htm keyboard Scan Codes Demystified]

@@ Line 83: / Line 83: @@
 == Други настройки. ==
 AT – клавиатурите имат програмируеми настройки на повторенията при задържане и време на закъснение при задръжка. Времето на задръжка е от 0,25 до 1 секунда. Брой повторения при натиснат бутон е от 2 до 30 за секунда.
 == Данни от клавиатурата ==

@@ Line 77: / Line 77: @@
 Например:  Да предположим, че имаме азбука от четири символа 'A', 'Б', 'a', 'б'. Даваме на всяка буква номер 'A' = 0, 'Б' = 1, 'a' = 2, 'б' = 3. Буквата ‘А’ е символа, числото ‘0’ е кодът на символа. Комбинацията от всички четири букви и техните кодове се нарича кодиране на символите (encoding). Сега да предположим, че искаме да сравним стойностите на двата стринга,  'A' and 'Б'. Най-лесният начин да се направи това е да се провери кодът на символите: 0 за ‘А’ и 1 за ‘Б’. Поради това, че 0 е по-малко от 1, казваме ‘А’ е по-малко от ‘Б’. Това, което току що направихме е прилагане на колация върху нашия набор от символи. Колацията е набор от правила (в случая само едно правило) за сравнение на кодовете на символите. Гореспоменатото  правило е най-простата от всички колации и се нарича бинарна колация (binary collation – бинарно сравняване).
 Но ако искаме да кажем, че малките и големите букви са еднозначни? Тогава имаме най-малко две правила:(1) разглеждане на малките букви ‘а’ и ‘б’ като еквивалентни на ‘А’ и ‘Б’; (2) сравняване на кодовете. Това се нарича „независимо от големината на буквата сравнение” ( case insensitive collation).
-Както видяхме в предходната подточка в реалния свят символите са много повече, а от тук и правилата за сравнение между тях също.
+Символите са много повече, а от тук и правилата за сравнение между тях също.
 '''Задача 4'''. Да се разгледат настройките на колацията в MySQL

@@ Line 1: / Line 1: @@
 == Клавиатурна подредба (keyboard layout) ==
 [[Image:QWERT.png|thumb|400px|right|QWERTY]]
@@ Line 52: / Line 17: @@
 *Морзовата азбука,
 *кодовете ASCII (1960 American Standard Code for Information Interchange)
 *Unicode.
 Първоначално се използват 7 и 8-битови кодове.
 0001 - Инструкции ( backspace, newline, ...)
@@ Line 60: / Line 26: @@
 0001 - a
 0010 - b
+Windows-1251
 0000 - A
 0001 - Б
 Поради ограничението за броя на символите, които могат да се опишат с 8 бита и различията в символите на различните езици се налага използването на голямо разнообразие от кодови таблици. Ако искаме да пишем на кирилица и латиница и с гръцки букви и латиница би трябвало да използваме различни кодови таблици. Например най-често ползваната кодова таблица стандартизирана от Windows при използване едновременно на латиница и кирилица е Windows-1251. В този случай кодовете на латиница са същите, като при ASCII кода, това се прави и при почти всички други кодирания, с цел обратна съвместимост с ASCII. Използването на различни кодирания създава големи трудности при разработка на мултиезични приложения. Това налага създаването на софтуерни модули за превеждане между различните кодирания. Уеб браузърите са най-показателния пример за проблемите при визуализация на текстове с различни кодови таблици. Ако не е указано правилно кое е използваното кодиране на символите, уеб страницата ще се изобразява със странни „маймунски” символи или въпросителни. В този случай от настройките за визуализация може ръчно да се зададе какво кодиране да се използва (View -> encoding).